Разходка до Сивата вода

Метеорологичната прогноза за тази неделя не беше благоприятна и затова решихме да се разходим само до Хинковата чешма, известна още като Свети дух.

На отиване минахме покрай язовир Сивата вода и се отбихме в едноименния ресторант. Там се бяха събрали туристи, които си похапваха и се веселяха. По-голямата част от нашата група реши да се присъедини към тях.

В същото време заварих Белята и Лилито да си сушат краката на скарата отвън. За целта първо се бяха намокрили в някакви калчища, бяха събрали дърва и запалили огън.
След като поговорихме, с тях, за хасковския клуб на радиолюбителите, отидох да видя какво става в ресторанта. Там вече се виеха хора в чест на бабата на Исус Христос - света Анна.

С Лилито и Белята решихме да тръгнем сами към Хинковата чешма. Въпреки, че по този път, през гората, съм минавал десетки пъти, не пропуснах възможността да се поизгубим. Е, не чак да се поизгубим, но се наложи да включа GPS приемника.
По едно време усетих, че съм оставил мобилния си телефон да си почива вкъщи и тогава проумях защо толкова време не получавам обаждане от групата, която зарязах в ресторанта. Белята ме черпи един телефонен разговор и стана ясно, че другите още се веселят.

Тъй като дъждът се усилваше и времето напредваше, моите спътници решиха, че е най-добре да се връщаме. Бяхме стигнали почти до нивата, в другия край на която са вековните ясени.

На разклона за бившия ресторант Козлето, се сляхме с част от купонджиите, и по асфалтовия път стигнахме до алеята на Кенана. Обсъждайки качествата на треньорките от спортното училище Стефан Караджа, се прибрахме в началото на парка.
Вече беше тъмно.

Още снимки може да видите в албума 2012 - Разни.