Драгойна

На 26-ти май решихме най-после да изкачим връх Драгойна.

По спътникови снимки очертах пътеката, по която да минем. Тя започва от Горно Брястово и стига до Буково. За нея беше споменал бай Манол от Г. Брястово.
Първото куче, което срещнахме беше приятелски настроено. След като видя, че сме готини, спря да лае и дойде да го погалим. На връщане толкова се радваше, че в играта си скочи върху мен и малко ме одраска по ръката. Лапата му е голяма колкото човешка ръка.
Малко след неговата къща отбихме в дясно и пред нас се появи малко езеро. Милен Милев го нарече, „Тайното езеро“, тъй като от другия му край започва пътека, която обаче е добре скрита. По нея стигнахме до черен път. Имайки в предвид през какви тръни сме вървели, той си беше планинска магистрала.

Пътят минава покрай паметника на Пилашев, загинал вероятно на това място през 1925 година. До колкото знам той е бил партизанин и е попаднал в засада.
Пътят пресича две малки рекички и малко преди Буково се влива в друг път. Преди това една уплашена от мен змия, светкавично избяга в храстите.

В Буково, автомобилите, които имат номера, са с пловдивска регистрация. Селото е в община Първомай.
Седнахме да си починем на оградата на бившата църква. Тя е била сравнително голяма, но сега е запустяла. В селото мирише на тор, улиците, по които минахме не бяха асфалтирани и битът на хората е от преди повече от век.
Димитър Тончев, каза че питал един човек колко часа е пътят до връх Драгойна, а човекът му отговорил: „Вий дан сте паратки?!“.

Тръгнахме за върха и женската част от групата решиха да вървят направо през тръните. Мъжката - заобиколихме малко, след което забелязахме маркировка. Тя се състоеше от една червена и една черна линия. Изчакахме малко девойките, след което заедно тръгнахме по маркировката. Тя ни заведе точно между върховете Малка и Голяма Драгойна. От там пътят до по-високия връх е доста стръмен. Един член от групата реши, че няма да го изкачва, но успях да го убедя, че с бавно темпо и почивки ще успее да стигне до горе. Така и стана, разбира се.

На върха, където има буйна растителност и няма никаква гледка, другите останаха да починат, а аз тръгнах да търся съкровището, поставено от Валери. Не успях да го намеря и останах малко разочарован.

Слязохме от големия и се качихме на другия връх - Малка Драгойна. Там всъщност е много по-хубаво: няма дървета, имаше приятен вятър и гледката е невероятна. Вижда се цялата Горнотракийската низина. Вижда се любимия ни връх Мечковец, както и Хасково.

На връщане, батериите на GPS устройството ми свършиха и трябваше да се върнем обратно по същия път, по който за първи път минахме на идване. Нямахме проблеми с това. Дори може да се каже, че ни вървя по вода, защото малко преди Горно Брястово се изсипа проливен дъжд, придружен с мълнии. Дъждобраните не помогнаха особено и почти целите бяхме мокри.

Държа да отбележа, каква вкусна череша имаше близо до колата ни. А може би 30-километровата разходка придаде на черешите такъв свеж и ободряващ вкус.

Албум със снимки от разходката: Снимки - Драгойна