Манастирът Св. Атанасий

Събрахме се и решихме до Чикаг… до манастира да идем. Манастирът Свети Атанасий Велики се намира по средата на пътя между Чирпан и Димитровград, до село Златна Ливада и на 40 километра от Хасково.

Сред нас нямаше никой с името Атанас, но пък Таня ни разкри, че тя е кръстена на дядо си Атанас.

В манастира ни посрещна една котка, която ни придружи в началото на нашата разходка. По едно време обаче минахме през малка ферма с кокошки. Някои ги оприличиха на „щастливи кокошки". За мен това понятие остава неясно, но тук важното е, че котката се уплаши от лая на кучетата във фермата и това не ѝ позволи да направи никоя кокошка нещастна.

Вероятно от „дългия“ автомобилен път (който беше осеян с дупки) и контакта с попа, някои огладняха и седнаха да направят втора закуска (първата направиха под манастирската лоза) на една беседка край полето. След като чухме 2-3 вица от Таня, продължихме по един път покрай полето, разисквайки предимствата и недостатъците на режимът преди 1989 година.

Нямаше дъжд и вятър, което си е равносилно на хубаво време за тази част от годината.

Заобиколихме една нива с царевица, после решихме, че на нея има посято жито, но след като видяхме няколко слънчогледови пити, единодушно заявихме, че останките от стъбла, с които беше осеяна нивата, са от слънчоглед.

Стигнахме до мястото, от където вероятно ще минава магистралата от Свиленград. Там намерихме един храсталак с трънки и след като някой ни просвети, че от тях се увеличавало либидото се втурнахме да берем.

Остана само да намерим съкровището на Валери. Близо до него срещнахме един човек, който се разхождаше из нивата с някакви пръчки в ръцете. Попитахме неговите спътници (те бяха с „джип“) какво правят, но не получихме задоволителен отговор. Може би и те са търсели съкровището, но аз не им разкрих, че то най-лесно се намира с GPS устройство. Лесно, лесно, колко да е лесно? Ще разберете след малко.

Преди това обаче не пропуснахме едно старо дърво. Някои, водени от маймунския си инстинкт, се покатериха на него, а други, явно невярващи, че човек произлиза от маймуната, започнаха да го прегръщат и да се зареждат с някакъв вид енергия. Но не можаха да обяснят каква точно.

Но да се върнем на съкровището. То се намира в подножието на скали, за които се говори, че са били част от римска крепост, която се е издигала отсреща на манастира. Съкровището свирепо се пази от гора от различни видове тръни, с които нашият инат успя да се справи. Стигайки до мястото, започнахме да търсим. След 20 минути дъждът вече напредваше и ние, ругаейки, решихме да се откажем. Точно тогава под краката си, в дупката между две скали, намерих съкровището.

Всички снимки от Св. Атанасий